Рали Ипър 2008 - Впечатления на Николай Ангелов

Предишният път, когато ходих на автомобилно състезание (the Race of Champions през декември 2007), бях поканил с мен един приятел. Той толкова се въодушеви, че отиде и специално за случая си купи нов фотообектив, за да може да запечата по-добре интересните мигове от надпреварата. Този път бях решил да пътувам сам и поради това, изглежда, че беше мой ред инвестирам в нов фотоапарат. Още преди да съм пристигнал, очаквах тазгодишното издание на рали Ипър да предложи достатъчно интересни моменти, които да запечатам както в паметта си, така и под формата на снимки. Ето резултата от това приятно упражнение...
Тъй като предполагах, че Ипър ще е едно от двете ралита, на които ще мога да отида тази година, реших да организирам престоя си подобаващо. Направих известно проучване и открих, че организаторите от A.C. Targa Florio предоставят възможност на гости на ралито да посетят няколко специални етапа с ванове, осигурени от организаторите (срещу съответното заплащане). За мен това беше единственият удобен вариант да гледам състезанието, тъй като освен всичко друго не познавах нито местоположението на етапите, нито местата, на които си заслужава да се гледа. За щастие, човека, с когото се свързах (белгиец на име Нико) се оказа много услужлив и като видя колко съм настоятелен ми направи специална програма, която освен някои дребни удобства включваше посещения на цели 7 (от 18-те) специални етапа.

Пристигане и първи впечатления
Ипър е разположен в юго-западната част на Белгия в преобладаващо селскостопански район. Пристигнах с влак от Брюксел в ранния следобед на петъчния ден и с известна изненада открих, че нищо на гарата не подсказваше за наличието на рали от такъв ранг, което предстоше да започне няколко часа по-късно.Картината, обаче, се промени съвсем бързо, когато наближих централния площад на това неголямо, китно белгийско градче. Там, насред величествени сгради в готически стил, беше разположен сервизния парк за автомобилите на големите отбори.
Не ми отне много време да видя няколко познати лица. Първото такова,  на коeто се натъкнах по-някаква случайност принадлежеше на ... Фреди Лоикс. (Тук е необходимо да уточня, че всички белгийци, с които говорих го наричаха Лоикс, а не Лоа, както го бяха изписали в един многоуважаван сайт. В същото време би било редно да спомена, че чух поне 4 различни произношения на името Vouilloz.) След това в рамките на не повече от 15 минути срещнах Марко Кавиджоли и Марк ван Дален, мениджъра на Кронос рейсинг, който беше решил да направи последни уточнения с представителите на BF Goodrich. Не след дълго отнякъде се появи Симон Жан-Жозеф и неясно защо (поне за мен) влезе в сервиза на Михал Соловов, за да си поговори с механиците и да се възползва от храната и напитките, които те предлагаха. За мен обаче по-интересно беше да науча нещо повече за нагласите на пилотите. Затова, реших да опитам да поговоря с Корадо Фонтана, с когото се бях запознал на миналогодишното рали България. Той ми обясни в типичния си предпазлив маниер, че това състезание е „една рулетка” и няма никаква представа как ще се справи с конкуренцията. За нещастие, Корадо отпадна твърде рано, за да можем да видим какви са му истинските възможности по тесните пътища из белгийските ниви, но се надявам, че на рали България ще успее да завърши и да покаже на какво е способен.

Профил на специалните етапи
Рали Ипър е доста специфично. Специалните етапи са разположени изключително компактно около Ипър и едва ли има отсечка, която да е на повече от 20 километра от сервизния парк. Това улеснява изключително придвижването на зрителите между отсечките, но прави състезанието доста монотонно за пилотите. Причината за последното е, че около 80% от състезателната дистанция се състои от пътища, които осигуряват достъп на местните фермери до техните ниви и пасища. Поради това, повечето етапи имат много проста конфигурация – дълги прави, редуващи се с приблизително 90 градусови и от време на време S-образни завои. Изглежда, че при такъв профил бързината на пилотите зависи основно от способността им да намерят оптималните точки на спиране и да задържат автомобилите си на пътя. Това последното не е чак толкова лесно, понеже широчината на пътя е едва около 3 метра. Иначе настилката е доста гладък асфалт (да се чуди човек за какво им е нужен такъв на белгийците из нивите), но на ключовите места има доста прах, който значително намалява сцеплението.
Един от малкото по-особени участъци се намира в класическия етап Кемелберг и (за щастие на зрителите) се преминава цели 4 пъти. Състои се от изкачване по горски път, което завършва с изкуствен шикан, изграден точно на превала и включващ преминаване от асфалт на макадам и обратно. След него идва стремглаво спускане (около 350 метра, десен 4 плюс, объл дълъг, последван от ляв 5 плюс) по павиран участък в дъното, на който има доста сгънат S-образен завой. На това място гледах две преминавания и точно там се виждаше кой е решил да кара и кой да се вози...

Зрители и сигурност
Тук е мястото да направя паралел между това рали и впечатленията ми от България по отношение на зрителите и сигурността. Първо, наИпър достъпът за зрители е само с билети. Билет за всички етапи струваше 35 евро. Второ, във всеки етап има предварително определени (не чак толкова големи) зони за зрители и на никой не е разрешено да застава извън тях. Освен това, ралито се охраняваше не от полицаи (макар, че имаше и такива наоколо), а от сътрудници на организаторите. Последните се грижеха за безопасността на зрителите и освен всичко друго ги предупреждаваха непосредствено преди минаването на всяка кола. Не видях някъде да имаше непослушни фенове, нито каквито и да е пререкания с маршалите, макар че веднъж една от колите на организаторите спря и помоли група зрители да се преместят, тъй като бяха застанали на по-малко от 10 метра от пътя - извън разрешената зона. Другото интересно нещо беше, че малко след една от колите за сигурност вървеше кола за информация, снабдена с високоговорители, по които обявяваха класирането преди началото на всяка отделна отсечка.
Като цяло не мога да кажа, че зрителите по отсечките бяха изключително много. По-големи групи имаше главно на някои ключови места, като онзи пасаж от Кемелберг, за когото споменах по-горе. По интересното беше, че имаше доста хора на средна възраст и дори пенсионери, които се интересуваха от ралито не по-малко от младежите.

Състезанието и 7-те отсечки, които успях да гледам
През първия ден реших да гледам две отсечки (SS1 и SS5). И до двете ме заведе един шофьор, който беше доста запознат и ми разказваше интересни неща за белгийските пилоти. Научих например, че Бернд Касиер е син на богат индустриалец и няма проблеми с финансирането, научих също, че в състезанието участва една доста бърза белгийка – Мелиса Дебакере (с Митсубише Лансър Ево 9), която в последствие не само успя да завърши, но и се класира доста прилично предвид силната конкуренция.
За голямо съжаление през първите няколко отсечки отпаднаха няколко от пилотите, регистрирани за Европейския шампионат (Фонтана, Ъшък и Соловов), а други като Тлустяк имаха известни премеждия. Въпреки това обаче втория ден обещаваше да е доста интересен.
През втория ден, Нико беше решил да ме прикрепи към една голяма група белгийци на средна възраст, които бяха дошли в Ипър не толкова, за да гледат ралито, а за да си изкарат един приятен уикенд. Стана им любопитно, като научиха, че съм от България и се надпреварваха да си говорят с мен и да ми демонстрарат гостоприемството си. Една от жените, дори помоли специално да седне до мен в автобуса, след което си поговорихме надълго и нашироко. Оказа се, че е съседка на Патрик Снайърс, а съпругът и е бил навигатор на един от форлойферите в миналогодишното издание на ралито. Естествено знаеше къде си заслужава да се гледа и в резултат на това уреди да ни заведат на един атрактивен скок ...
Изобщо за двата дни, прекарани в Ипър, не мога да се оплача от липса на внимание от страна на белгийците нито за миг. През втория ден успях да гледам цели 5 отсечки, плюс едно преминаване на автомобилите от историческото рали и това беше повече от достатъчно, за да задоволи интереса ми за поне ... две седмици напред – до рали България.

Класиране и коментари
Развоя на състезанието беше доста интересен, класирането - също. Церемонията по награждаването, обаче си беше напълно стандартна. За съжаление, от първите трима успях да разбера единствено това, което каза Лука Росети. Беше в приповдигнато настроение и доста доволен от представянето си през втория ден. Сподели, че се чувства като победител тъй като е успял да се придвижи от 11-то на 3-то място. По-интересно беше когато го попитаха дали е имал някакви премеждия по време на ралито. В леко шеговит стил, той отвърна, че е бил спрян от полицаи, поради което е закъснял за една от часовите контроли. След което с чувство за хумор добави, че не съжалява за това, защото е научил важен урок и той е че белгийските полицаи говорят ... бавно. Самите белгийци бяха невероятно щастливи и горди от рекордната пета поредна победа на Фреди Лоикс. Той се държеше много земно с всички през цялото време и като добавим към това, че неговото Пежо беше изрисувано по мотиви от детски рисунки, става напълно разбираемо защо го обичат толкова много.
В заключение остава да кажа, че без никакво съмнение двата дни прекарани в Ипър ще си останат едно незабравимо преживяване за мен. Самото състезание беше невороятно, но това което ще се запечата трайно в съзнанието ми е атмосферата в това малко градче през двата дни на състезанието. Като започнем от възрастната съдържателка на малкото хотелче, в което нощувах, която на закуска ми обясняваше за романтичните години на ралито по време на нейната младост, преминем през двамата норвежци, които бяха шофирали 1700 км, за да дойдат до Белгия и потърсят оферти за покупка на състезателен автомобил от категорията S2000 и завършим с организатора Нико, който беше навсякъде през тези два дни и който се съгласи да ме заведе с личния си автомобил до пред-последния специален етап, за да бъде удоволствието ми пълно. След като получих такова добро посрещане в Белгия не ми остава нищо друго освен да си помечтая, че чужденците, които ще дойдат на рали България след 2 години (когато ще е част от СШ) ще се чувстват по същия начин. Дано...

За Рали Клуб - България
специално от Белгия
Николай Ангелов